Прочетен: 2025 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2013 17:13
Съвсем несъзнателно унесена от тези мисли и чувства съм сменила бойната маршова стъпка...защо ли...тук някъде около мен е духа на титана...Иван Вазов... ей там отзад зад театъра е неговата къща ...усещам с всичките си сетива неговото присъствие..Централна поща и Телефонната палата построени в началото на миналия век ...възход...икономически .и духовен...нова България...Рязък ляв завой и малката уличка „Стефан Караджа” Шум... глъчка...групички младежи...разкрепостените студенти от НАТФИЗ....усмивки....шепот...театралничене...суета...”Светът е една голяма сцена...и всички ние сме актьори...” О! „ Раковски”! Ако искаш можеш да боднеш в Хепи-то...може и да не боднеш...както искаш...Няма го ресторант „Будапеща”...няма я и сладкарница ”Прага”...два вулкана всеки със своята лава...на моменти вряща и кипяща...на моменти тиха и успокоена...смълчана...Всичко тече ...всичко се променя...дори и да не искаме...и ние самите се променяме ...дори и да не искаме...Разминавам се с един нашумял напоследък оператор и режисьор...Познаваме се...от ония времена... на „Прага” и „Будапеща”...Тогава покорители на върхове...днес... някой стигнал до първи базов лагер, друг до втори...след още едно мигновение за Вселената и ще бъдем прашинки реещи се из черния Космос...Обед е ...Хора от офисите смутено поглеждат небето очаквайки да им каже дали ще вали...загърнати набързо....излезли само с портфейли в ръка, за да хапнат нещо...ако може по евтино...Обедната почивка е кратка...Тук може да срещнеш лица от телевизията...и съвсем обикновени чиновници...възрастни дами...майки с бебета в колички...артисти и интелектуалци...улица...в центъра на града....Ухание на прясно изпечени фъстъци ме принуждава да си купя сто грама...топлината и аромата им ме кара да се чувствам уютно...Взирам се във витрините на едно кафене...Моето отражание се наслагва с насядалите по масите хора...Отмествам поглед и пред мен застава Захари Бахаров...почти ме стряска...Малко по нататък Татяна Лолова се е усмихнала и разперила ръце широко...плакатите на театър „199”...Усмивката й се проектира в моето сърце и ме прави лека...Скъп магазин...прилича на музей...два – три рафта...един манекен...и още един ...продавачката...не можеш да ги различиш кой кой е...Днес ще мина по улица „ Аксаков”...някак скътана е ...сградите й са високи...а тя самата е тясна.Унгар ския културен център...изложба...прекрасни картини на художник унгарец с българска фамилия...топли и вдъхновени...Разбития тротоар ме принуждава да гледам в краката си. Но пък картини от преди трийсетина години нахлуват с пълна сила ...тук имаше фотоклуб...тук фурна...Въздуха се насища с гласове...на приятелските компании...среднощни разходки...спорове...любов...и още нещо...Какво? Какво беше това?....
следва продължениеJ)))))
Като на килимче над нещата се развиват нещата в "любовната песен "- това е много хубаво, защото е твоето възприятие за случки и места и същевременно ни приобщава комфортно и нас, твоите читатели.