*****

Целувка нежна едва докоснала врата ми

избледнява постепенно.

Секунди стават часове,

а те  мъчително се влачат,

когато теб те няма.

Съдбата ни жестока е.

Не мога ей тъй простичко да кажа

„Обичам те!”

А  ти да ми отвърнеш с поглед закачлив.

В очите гледаш ме и от твоите струи

изгарящата  болка на невъзможната любов.

Единствено мойта сянка край реката Стикс

за ръка ще води твойта в мрака. 

Душите наши ще се лутат загубени и морни,

все по – бледни и болезнено любящи.

просто понякога им трябва време, за да намерят пътя.
силно е.

виж сега - то това с лутането е за да стане драма:))) шегувам се разбира се и благодаря :))))

Много силно, Ради! Благодаря за удоволствието!

силно се надявам да е било удоволствие защото не ме бива много в поезията:)))))

А това с писането-за да спре да ни напъва;)))))))))...Целувката-която остава усещане за обреченост,е естествена последица от *неестествено*начало-срещнала си в цъфналата ръж невъзможната любов;))Мъка мъкаааааа,ама оптимистичния читател си се пита-абе кво толкова я прави невъзможна,щом си има причини да я изпиташ?Да не би Пасифая да трябва да крие своя Минотавър?...Митът го превръща в чудовище,за да оправдае греха на изоставянето му.И лирическата героиня и тя като муха без глава броди около Стикс и мъдрува;)))-драми;)))

тук проличава безсилието на критикаря - колкото повече аргументи са намъкнати толкова повече говори за това , че се чуди с какво да се заяжда :)))))))))) дай нов коментар, че тоя не става:)))))))))))

Колко да са ми много аргументите,като всъщност е само един?;))Че не появилата се любов е невъзможна,а такава я прави вкарването на лирическата героиня в стереотипи,условности,задръжки-и оттам-в излишно драматизиране;))....Връщам те на изходна позиция с твоите камъни,моме;)))с нещо,което е твое любимо-но това ще го кажа само на ушенце;))

пак чете по диагонал - коментара е един , аргументите в него са много! Четете ги тия коментари по - внимателно бе !!!! :))))) И кой ти е казал, че лирическата героиня няма да преодолее условностите и да разбие стереотипите а моме? хахахаххаха

;)))))А дано;))

сега обаче като се замисля над тази драма май първата крачка ще трябва да направи лирическия герой и да не чака да го държат за ръката а да вземе мерки като един мъж:))))))))

с какво *да се заям*,като последното е в 10-ката;))