Седим двамата на кръстопът
                  обърнали сме гръб към гръб....
                  Вперили очи в своята посока....
                  Лунна светлина залива ни с лъчи,
                  а болката ту е сладка, ту  горчи, горчи...

                  Спомени ни следват като сянка...
                  Не се обръщай ти...
                  Ще впият нокти те в твоето сърце.
                  Следи дълбоки  има там....
                  а моето отдавна веч кърви......

                  Онази, черната, с косата
                  дойде и те отнесе незнайно где,
                  а аз вървя напред по  Via Dolorosa....
                  С изранени стъпала и колене
                  изкачвам стръмен хълм,
                  а там далеч, оттатък какво ли чака?....
                 
                 


                 
                 

Откъдето и да го погледнеш , Пътят е винаги труден !
Много...:(

Тъга...
и стиха ти тежко стъпва.
Не можем с крила- за сега
и после не знаем, дали
и кога...?!
За това с сега
със изранени ходила и нагоре...!
Това е за теб:
- http://www.youtube.com/watch?v=VjLYoTR8cDE

особено без нечие рамо до теб:((((((((

тези дни той е при мен Милата, убедена съм, че и ти си усетила присъствието му....

Прегръщам те...!

Посветих страничка преди време :
- http://jabalka.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/06/23/kogato-nujdata-pochuka-na-vratata.971680
Дано не те натъжа...
тогава имах това усещане също...