
Прочетен: 1623 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2012 18:28
Когато Господ създаде ме
показа пътя и ми рече:
„Върви, не се обръщай!
От всичко дал съм ти да имаш!
Ти си моята Божествена искра!”
С устрема на новородено
втурнах се напред.
Рушах,съграждах,
горях,с лед и студ смразявах.
Хората около мен употребявах –
захвърлях ги като стара риза -
непотребна вече!
С издраскани колени,
с кръв на устните потекла,
с високомерие и гордост -
аз върха достигнах!
Изправих се и рекох:
„Ето, тук съм - на върха!
До Тебе Господи!”
А Той обърна се -
нищо не ми каза,
само с поглед ме съсече.
„Високомерие и гордост –
Два смъртни гряха!
Наказана си вече!”
С един замах отне най-ценното което имах !
Ограбена несправедливо се почувствах!
И с гняв изкрещях в лицето Му:
„Нали направих каквото каза?”
А Той отвърна:
„Жена ти трябваше да бъдеш –
Мека, топла, състрадателна и нежна!
Не със мен да се сравняваш!
Върви сега отново!”
Смирена тръгнах вече!
ПРЕРОДЕНА!
16.06.2011 15:54
31.01.2012 08:16
01.04.2012 23:18
Страхотно е!
