Ангелът си ти, който през пътя ми пресича.

                  Едното ти  крило е черно – изгоряло в болка,

                  а другото е бяло – но прекършено е морно.

                  В светлите очи искрици няма.

                  А само страстна мъката гори.

                  Сълзите няма да помогнат -

                  докато душата нестинарски танц играе.

                  На таз земя аз вече място нямам.

                  Отдавна трябваше да тръгна.

                  Какво ще стане утре не ми е дадено да зная,

                  но днес съм тук, покой ти нося.

                  И още ще се задържа, докато е нужно.

                  Защото и ангела небесен от помощ се нуждае.