*******

               

                 Лицето ми ще

                 бъде брулено от вятъра,

                 а твоето в мъгла ще се стопява.

                 Ще се отдалечаваш.

                 Среднощен сън

                 ще бъдеш ти.

                 Съновидение родено в болка.

                 Любов отчаяна

                 до безнадежност.

                 В спомена ще търся

                 аз утеха, а после

                 ядно ще го хвърлям към стената.

                 На парченцата от счупена любов

                 ще се порязвам.

                 Ще стъпквам всяка

                 мила дума.

                 Ще трия всеки жест и

                 всеки поглед.

                 Лъжи са те.

                 Неистински и лицемерни.

                 Безмилостна ще бъда.

                 Не искам твоята

                 любов такава.

                 Вземи си я и  

                 сбогом!

                 По пътя си върви!

                 Недей се връща!

                 А мене забрави!

                

                 30.01.2014

Скоро не бяха свистели самурайските;))

хахахааххаа ...точно това си мислех днес за този мой поетичен опит докато кръстосвах улиците:))))) тази поетична стъпка ще е я наречем "самурайски меч":))))))