*******

             Прозрачна душата ми се скита

             в тъмното пространство между две звезди.

             Протяга тя ръце,

             едва да те докосне.

             В полунощ ще скита тя.

             На разсъмване уморена

             ще поеме дълъг път.

             Докато по здрач дочака те отново.

             В съновидение ще ти се яви

             с тиха молитва тя ще те приспи.

             Експлозия ще бъде

             нейната емблема.

             И когато в прозореца

             оранжево небето зазори

             тъжна и печална в безкрайността,

             завинаги  ще се отдалечи.

       

            

             

Скитница душа!
Експлозията е мека, няма сташно! :)

и аз съм учудена от себе си!:)))) не ми е присъщо:))) ама след тишината следва буря:))))

*оранжево небе*,че много експлозии се нароиха))

само така ти се струва!:)))) би трябвало да знаеш и да ме познаваш вече достатъчно за да знаеш че следват избухвания и фоерверки:)))))