Боли ме ...много ме боли....

                                          Душата ми на колена...
                                                  раздрани и кървящи...
                                                                   в ъгъла протегнала е
                                                        молещи ръце...
                                                            
                                            Сърцето си държа...
                                                      и милвам го....и моля се ...
                                                                       ела ...
                                                                А то е мъртво ...
                                              и не трепва даже...
                                                            а само укорно кърви...

                                               Наум говоря си сама...

                                                     Боли ме ....малко...може би...
                                                                   Залъгвам се...
                                                                       А ти?...

Поздрав.

Много дълбоко почувствана- раздираща!
Не искам да изпадам в преднамерен оптимизъм, но тя споделена - действа пречистващо...

да, абсолютно си права !!! Тук таме по някой белег остава....

това стихотворение беше провокирано от един испански филм , който ме развълнува с чистотата на първата истинска любов:))))

от който в другата точка на света се образуват тайфуни...!
Поздрави Р.!

п.п.- с нежни имена! :))

и в душата ми твоят стих...
развълнува ме, много..

и отвреме навреме по някоя ЕКСПЛОЗИЯ:)))))))))

може би понеделниците не трябва да започват с болки, но тя изостря усещанията ни и за радостите:))))))

Хубаво е , Експлозивна. Въпреки болката ( може би заради нея )!

и пак си прав:)))) благодаря!:)))

Тъжно е, но казват че болката отшумява, остава там някъде като малко зрънце.
Човек има способността да помни хубавите моменти дори с болка.
Поздрав и прегръдки :)

зависи за какво си страдал Галка:))))) защото моята болка оная от преди пет години нито отшумява нито времето я лекува :((((

развълнува и мен...:)Опит да опитомиш болката и да й заговориш свойски на *ти*:)?
*...малко...може би...*

да бе брат :))) всичко което доближиш до себе си става по-лесно преодолимо, но не винаги това помага:))))

Болката.

Моят изпитан метод за справянето с нея - пускам я. С всички сили. Да се развихри. Тя откъсва каквото може. И в някакъв момент побягва. А аз започвам да се подреждам. От останалото...

Поздрави. Емоционален заряд и образност. Усетих!

това е може би най-добрия начин :)))) благодаря:))))