Да плаче саксофона

Да плаче саксофон -

сърцето ми в смут да хвърли!

Разбий мечтите ми -

страстта отмина вече.

На душата -

сянката премина

по таз пътека неизвестна.

Отбрулено листо

от вятър мразовит.

Ела – върни се!

Нека всеки атом

във мене да запее!

Повикай ги по име –

те ще ти отвърнат!

И някой в нощта с две ръце

ще те прегърне!

С устни ще изпие твойта сладост.

А после в безкрайна радост -

До тебе ще се сгуши.

Ще  плаче и с тъга и с болка.

Вселената със сълзи ще измие.

Ела – при мен върни се!