Постинг
14.06.2011 16:04 -
Завесата от въздух на мечтите ни
Дръпнах завесата от въздух,
която се намираше на границата на мечтите ни.
Намерих сърцата ни – укритите,
да стенат, да плачат, да се гърчат,
самотни - всяко поотделно
в своя ъгъл свряно,
покрито с думи неразбрани,
болезнено ранено от стотиците мълчания,
студени,вледенени,уморени,
разгневено заслепени!
„Кажи лъжа!” – крещя със сетна сила
и приливът на нежност ме облива
„Не те обичам!” – каза ти тогава!
А аз свличам се на пода занемяла.
Болката – любов е!
А любовта ни отшумя ли?
Тя прах от есенни листа ли беше?
Или сън сънувах, а ти до мене спеше?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1517
