Когато бях момче, високо колкото три ябълки
Говорех доста силно за да бъда мъж
И казвах....аз зная....аз зная...аз зная
Това беше началото, това беше пролетта
Но когато станах на 18 аз казах:
Аз зная... този път вече ...зная
И днес в дните в които се връщам
Гледам земята където все пак
съм направил първите сто стъпки
и още не зная как тя се върти
Към 25 годишна възраст аз знаех всичко
Любовта...розите...живота....парите...
Задръж любовта! Аз бях си взел от всичко!
И за щастие както приятелите
Не бях още изял целия мой хляб
Насред моя живот аз научих още....
Онова което научих се състои от три четири думи
Денят в който някой ви обича
Врамето е прекрасно!
Не мога по-добре да го кажа –
Времето е прекрасно!
И все още което ме изненадва в живота –
Аз който съм в есента на живота си
Човек забравя толкова тъжни вечери
Но никога една сутрин на нежност!
Цялата моя младост аз исках да кажа...
Аз зная!
Само че колкото повече търсех
И все по – малко знаех!
Сега вече 60 удара отмери часовникът
Аз още съм на моя прозорец
Гледам и се питам
Сега зная!
Зная че не се знае никога!
Живота....любовта....приятелите ...парите и розите
Никога не се знае нито шума нито цвета на нещата –
Това е всичко което зная!
Но това го зная!!!

аз знам, че нищо не знам! Това е истинската мъдрост, до която достигаме когато научим "всичко" през краткия миг на живота си!